doc shashic newПроф. Д-р Милена Драгичевич Шешич, ректор на Университета по изкуствата, Белград (2000-2004 г.), сега ръководител на катедра ЮНЕСКО по интеркултурализъм, мениджмънт и медиация, професор по културна политика и културен мениджмънт, културология, медийни изследвания. Член на Националния съвет по наука (2006-2010 г.); член на борда на Наградата за изследване на културната политика (European Cultural Foundation, Амстердам); Европейска диплома за управление на културни проекти (Фондация Марсел Хиктер, Брюксел); Междууниверситетски център Дубровник. Експерт в областта на културната политика и управление на Европейската културна фондация, Съвета на Европа, ЮНЕСКО, Фондация Марсел Хиктер, Про Хелвеция, Британски съвет и др. Реализирани и разработени повече от 50 проекта в областта на културната политика и управление - обучение по политики, стратегическо управление и обучение (Индия, Камбоджа, арабските страни, Централна Азия и др.)

Културният туризъм по европейските периферии: Наследството и спектакълът като стълбове за идентичността на малките европейски градове

Резюме

Фокусът на националните културни политики през последните две десетилетия премина от изкуството и културното участие към по-сложните въпроси на регионалното и местно културно развитие. В същото време културните политики са по-малко загрижени за (пре)изграждането на националната културна идентичност, но повече за развитието на качеството на живот и благосъстоянието на населението на нейната територия. По този начин, различни публични политики развиват взаимни стратегии и синергии при осигуряването на устойчиво регионално развитие: сред тях са политиката в областта на туризма, културната политика и политиката за градско и селско развитие, които често са съвместно концептуализирани. Това се потвърждава от многобройни международни конвенции: Конвенцията на ЮНЕСКО за защита и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване (2005); Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство (2003); ФАРО Конвенцията на Съвета на Европа за Ценността на културното наследство за обществото (2005); Европейската конвенция за ландшафта (2000). Всички те настояват за политики и мерки, които трябва да се прилагат за интегриране на културата в рамките на устойчивото развитие, като в същото време се подкрепя устойчивата система за управление на културата и насърчаването на правата на човека и основните свободи.

ЕС, в различните си програми и стратегии, признава важността на културата (включително наследството и съвременното изкуство) като основна част от европейския опит в туризма. В същото време културният туризъм се възприема като фактор, който може да повиши профила, “бранда” на Европа като глобална туристическа дестинация. Като се има предвид, че Европейската комисия „подкрепя областите на културния туризъм, които имат най-голям потенциал за растеж“, рискът от свръх-туризъм става все по-голям (Комисията по транспорт и туризъм 2018).

Затова е от ключово значение да се разработи стратегия за културен туризъм, свързваща европейските периферии, които са извън полезрението на важните политики за развитие на националните държави и на ЕС. Основна роля в този процес залагат малките градове, Европолиси (Христова и др. 2015). Изграждането и реконструкцията на идентичността малките градове обикновено се основава на тяхното наследство, но не би било достатъчно, ако не го направи привлекателно поне за определени групи туристи. Фестивалите, панаирите, карнавалите, възпоменанията и различните форми на традиционни и съвременни празници и празненства действат като двигатели за повишаване на самочувствието на общността и в същото време като дейности по маркиране на дестинации.

Виж повече