Водещи теми

Създаването на успешна културна стратегия за устойчиво развитие на всеки един град е процес, който изисква преди всичко цялостна визия. Конференцията ще се фокусира около следните тематични блокове за дискутиране на различните подходи и стратегии за подпомагане МСГ със средствата на културата, наследството и туриза, които следва да се мислят в тяхната взаимовръзка:

Отворени градове

Добрият градски живот е невъзможен без оживени публични пространства, считани днес за общо благо, предоставящо възможност за социализиране, публични срещи, прекарване на свободното време, но и изразяване на гражданска позиция. Публичното пространство е прозорец към душата на града, както поетично го описва американската изследователка на града Шарън Зукин; ключов елемент за превръщане на града в хуманно, приобщаващо и приятелско място. Трансформирането на улиците, площадите и парковете в зони на обществен кипеж може да увеличи привлекателността на мястото, но може също така да доведе до нови правила и ограничения за достъпа и използването им. Как да постигнем действително жизнени и отворени градове чрез анимирането на техните публични пространства със средствата на изкуството, скулптурата, дизайна и архитектурата?

Съпричастни, съ-творящи, сътрудничещи  градове

В суровите времена на икономическа несигурност, но също и на колаборативни платформи в икономиката и разширено участие на гражданите в управлението, културното коопериране и сътрудничество, подкрепено от социалните медии, е едновременно необходимост и шанс, особено за по-малките градове, които страдат от обезлюдяване и материални и финансови дефицити.

Възможността за обединяване на ресурсите чрез свързване на различни групи хора в творчески проекти, както и чрез сътрудничеството с други градове в “ние-икономиката” (“we-economy”, Hesseldahl 2017) означава, че градовете, както твърди Грег Ричардс (2018) би следвало да се замислят все повече за тяхната роля на платформи за широкообхватни икономически, социални и културни начинания, които в тяхното съчетаване могат да развиват нови бизнес модели, нови начини за „правене на нещата“. За малките градове това означава улавянето на нови възможности, възникнали в бързо променящия се свят.

Автентични градове със защитени културни наследства

В стремежа си към нов имидж и обогатени (брандирани) идентичности, МСГ са застрашени от загуба на автентичност и от превръщането им “като всички останали”. Според Еванс и Форд (2006) може да възникне проблем при прекомерното “осланяне на иконичните културни сгради, забележителните културни институции, квартали на културата и наследството, както и на културните събития, фестивали и базари […], за да стимулират едновременно физическото регенериране и туристическата икономика” (p. 152), което обаче би могло да тласне градовете към основаваща се върху консуматорство икономика, игнорираща социалните проблеми на мястото. Добрите културни проекти са следователно такива, които зачитат духа на мястото, genius loci, израснали са върху това място и отразяват неговите специфични проблеми в настоящето и културните традиции, свързани с миналото, а не са прекопирани и механично привнесени отвън.

 Градове на познанието

МСГ могат да се разглеждат също и като центрове на познанието и изследователски лаборатории, стимулиращи разработването и прилагането на нови изследователски методи с “човешки размер”: партиципативни методи на изследване и събиране на емпирични данни; изследване-действие (action research); партиципативно картографиране на културните ресурси, да споменем само някои от тях. Как да се възползваме от това знание и как да го прилагаме на практика, за да подпомогнем по-малките градове в борбата им за по-добро и по-устойчиво бъдеще?

Подаване на заявления и регистрация